карта на сайта

Идеята

Появата на тази програма е продиктувана от няколко надлежни необходимости, породени от днешния динамичен, прагматичен и технократски начин на живот:

– Потребност от възраждане и популяризиране на много народни и стари градски песни, които по различни причини са останали на по-заден план в съвременния бит и духовно общуване на българина.
– Приобщаване на най-младото поколение български граждани към исконните народностни, фоклорни и музикални традиции на нашия народ.
– Демонстриране и утвърждаване сред масовата зрителска аудитория на певческото, танцувално и словесно наследство от различните етнографски области на България.
– Популяризиране на поезия, отдавна превърнала се в народно-песенно творчество, на такива корифеи на българското слово, като: Иван Вазов, Добри Чинтулов, Петко Славейков, Христо Ботев, Пейо Яворов, Кирил Христов, Пенчо Славейков и др.
– Запознаване на аудиторията с поетическите опити на по-непознатите Цветан Радославов, Никола Живков, Иван Йончев, Константин Щъркелов и др., чиито текстове са се превърнали в песни. Като стиховете и музиката на Цветан Радославов към песента му “Горда Стара планина”, например, която е настоящия Химн на Р България. Или стиховете на Никола Живков, които са в основата на предходния български Химн “Шуми Марица”.
– Предоставяне възможност на масовия зрител да се запознае и пряко да се докосне до различните стилове и тенденции в старата ни градска песен. От песните, които се родеят с възрожденските ни и революционни песни; през тези – които граничат, или се преливат в народната песен; до училищните, хумористичните, любовно-сантименталните, “тарикатските” и други песни.
– Удовлетворяване желанието на всеки един българин – от невръстното дете, до беловласия старец; от земеделския стопанин, до академика; от този, който живее в нашенското малко, планинско селце, до онзи – който живее в Австралия, Канада или САЩ; сам да изпее такива шедьоври на народно-песенното ни наследство, като: “Полегнала е Тодора”, “Биляна платно белеше”, “Девойко, мари, хубава”, “Дилмано, Дилберо”, “Море сокол пие”, “Изгряла е месечинка”, “Ела се вие, превива”, “Йовано, Йованке”, “Гугутка гука в усое”, “Катерино моме”, “През гора вървяха”, “Слънцето трепти, захожда”, “Седнало е Джоре”, “Пустото лудо и младо”, “Цъфнало цвеке шарено”, “Бела съм бела, юначе”, “Метало Ленче ябълка”, “Рипни, Калинке”, “Омиле ми, Ягодо”, “Македонско девойче” и много, много други.

Създаването на КАРАОКЕ-ПРОГРАМАТА “Да запеем любимите песни на България” е продукт на продължително и задълбочено етнографско, музиковедско и фолклористко проучване. Анотациите на съответните песни са базирани на библиографски справки с:

– “Българско народно творчество” – 13 тома;
– “Български народни песни” – 2 тома, братя Миладинови;
– Сборници с песни от Добруджа, Тракия, Родопите и др.;
– Събрани съчинения на съответните автори на текст;
– Научни и изкуствоведчески трудове за старата градска песен – акад. Николай Кауфман;
– “Вечните песни на България” – CD-албум в две части, анотиран от акад. Николай Кауфман;
– “Сите българи заедно” – CD-албум в пет части, анотиран от Никола Григоров;
– Нотирани издания с исторически, възрожденски, народни и стари градски песни;
– Интернет и други източници.